За живота в Карлсруе

Карлсруе – мислите си, поредният скучен немски град. Е, донякъде сте прави – не може да се сравнява със София, Пловдив, Варна или който и да е друг град в България, където са всичките ви приятели, семейството, изобщо целият ви живот досега. Но все пак всеки, който се е запътил към Германия/Карлсруе идва с основната цел да получи добро образование и евентуално междувременно да намери нови приятели. Мога да ви кажа, че и двете са възможни, стига да има желание.

Карлсруе е сравнително малко студентско градче в югозападна Германия, има 300 000 жители, на 115 метра надморска височина е и има площ от …wait….who cares – това, от което един бъдещ студент би се интересувал са по-скоро многобройните уни-та и Hochschule-та, както и къде са партитата.

Да започнем с ученето – все пак вече решихме, че това е основната цел на повечето от вас. Та – двете най-големи и известни учебни заведения в града са Karlsruher Institut für Technologie (KIT, демек унито) и Hochschule Karlsruhe Technik und Wirtschaft.

KIT е технически университет с доооста студенти и беше един от елитните университети в Германия до преди 1 година. Сега разбира се не отстъпва назад, но и не получава всичките субсидии от държавата. Специалностите, към които по всяка вероятност сте се ориентирали в KIT са информатика (на първо място), машиностроене, електротехника или евентуално „WiWi”, строително инженерство или архитектура. Поне сред българите в града, а те са много (но за това след малко), това са най-популярните специалности.

А сега малко по-конкретно за университета, като започнем от кандидатстването, през което всеки от вас трябва разбира се да мине. Както и за всеки друг университет в Германия, срока за кандидатстване за специалностите с ограничен прием е 15.07 за зимния семестър. В случай, че сте избрали специалност, в която приема е само по документи, то срока е 30.09, но най-добре не чакайте последния момент, а при възможност си пратете документите също до 15.07. Самото кандидатстване започва с попълването на формата за кандидатстване онлайн (която за бакалаври работи сравнително добре, за разлика от тази за магистрите), след което получавате писмо какво трябва да пратите и реалното записване става с превеждане на такса, получаване на карта и т.н. Всичко това е свързано с евентуалното ви идване по-рано в града, за да можете да се запишете (и не само, четете нататък).

Следващата ви стъпка по пътя към B. Sc. (Bachelor of Science), след като сте се сблъскали успешно с бюрокрацията в Studienbüro, e т.н. O-Phase или Orientierungswoche – в общи линии няколко дена пиене на бира и запознанство с новите колеги. Препоръчвам ви да отидете – това е най-лесното място за сприятеляване преди хаоса повреме на първите лекции, а и е добър момент да си поупражните немския, както и пиенето на бира. Голяма част от хората „движат“ точно с колегите, с които са се запознали по време на O-Phase-то.

И така бързо бързо дойдохме до първата лекция и реалното начало на студентския живот. Всяко начало е трудно, тук не е по-различно – особено на чужд език (независимо колко добре го владеете), в друга държава и в непозната обстановка. Залите първите няколко седмици винаги са претъпкани (поради вече споменатия прекалено голям брой студенти), че чак ако закъснеете може и да не си намерите място за сядане и да трябва да се възползвате от стълбите. Професорите, след кратко встъпление, почват с пълна газ преподаването на новия материал, разбира се времето никога не е достатъчно и няма такова за губене. След първата седмица почват и домашните или т.н. “Blatt”-ове, които ще трябва по всяка вероятност да предавате всяка седмица. И така съвсем неусетно имате големия шанс докато се ориентирате още в града и обстановката, ученето леко да почва да ви се изплъзва. От опит – преди всеки семестър – „този семестър ще уча повече“, и почти винаги едно и също – в началото по мързеливо, а накрая с „мръсна газ“. Особено зимния семестър вероятността това да се случи е голяма. Има няма 2 месеца учене и дойде Коледа. После докато влезете в ритъм и….

…и дойдоха изпитите. Но тук не е като в България, няма сесия. Има само Vorlesungsfreiezeit, демек 2 месеца, през които нямате лекции и през които можете да имате изпит по всяко време в зависимост от това в кой факултет сте и как са ви подредили изпитите (време за връщане в България пролетта може и да няма). И както вече споменахме, в случай, че сте изостанали с ученето преди декември, още средата на януари може да се наложи да седнете и да учите здраво. И така чак до март. Изпитите минават, следва кратка и винаги недостатъчна ваканция, след което средата на април всичко започва отначало – нов семестър, нови предмети, често нови професори и разбира се нови изпити. Умножете по 6 (или повече) до постигане на крайния резултат – B.Sc.

И тук идва моментът за най-важните места в унито, а именно – безапелационният лидер – библиотеката. Това със сигурност е най-посещаваното място в кампуса по време на изпитите. Сутрин в 8 може и вече да е късно да си намерите място, всички учат, а времето е малко. За щастие нашата библиотека е една от най-готините в Германия – работи 24/7/365 (или може би без Коледа и Нова година, но кой ли учи тогава…), така че в случай че сте по-скоро нощна птица – няма проблем, можете да учите на спокойствие цяла нощ (а в малките часове наистина е спокойно) и да отидете да спите щом най-ранобудните почнат да прииждат. Разбира се винаги можете да си учите и вкъщи, но библиотеката има предимствата на неограничено количество полезна литература, както и други колеги, които с голяма вероятност имат същия проблем като вас, и който с общи усилия може да бъде решен за отрицателно време.

На второ място в списъка на важните в кампуса места поставям т.н. менса или „столът“. Часът е 12:50. Всички си гледат часовниците. След дългата (и понякога скучна) сутрин с лекции всички са гладни и само чакат професорът да свърши обаятелните си „разкази“, за да могат да се запътят към менсата, преди опашката да е станала толкова дълга, че след цялото чакане гладът сам ще е отминал. И ако не друго, то поне избор в менсата не липсва. Та чак може да изпаднете в затруднение между 8те различни линии. Кулинарните специалитети не са кой знае колко гениални, но гладът често е водещ. Цените разбира се не могат и да се сравняват с български стол, но за немския стандарт са нормални, а в сравнение със заведенията си е доста евтино.

Е, разбира се освен учене, или поне покрай ученето има и партита. Едва ли има някой, който би оцелял след 6 месеца учене всеки ден. И предвид това, че Карлсруе е по-скоро студентско градче, намирането на парти (особено петък и събота) не е особено трудна задача. Често срещана гледка през лятото е в петък и събота в 2 часа през нощта „главната“ да е по-пълна отколкото през деня. Така че и да не знаете къде да отидете, просто следвайте тълпата. Баровете и дискотеките, за удобство на клиентите си предполагам, са концентрирани на няколко ключови места, и стига да ги намерите, има предостатъчен избор за всякакъв вкус (от видове музика, през видове заведения до видове „почерпка“).

И понеже все пак както вече казахме Карлсруе е предимно студентско градче се намират и достатъчно студентски партита на доста по-народни цени от заведенията в центъра. Всяко общежитие има бар, всеки бар е отворен в различен ден от седмицата – остава само да знаете кой ден сме и къде искате да отидете. Но разбира се най-пълно е петък, въпреки че винаги ще намерите някой за по бира в понеделник да речем. Отделно от дотук изброените партита различни студентски организации, Fachschaft-и и самите общежития организират и по-големи партита по различни случай – начало на семестъра, хелоуин, зимно парти и т.н. (само повод да ви трябва). Предполагам вече се убедихте, че стига да имате желание за парти (а не за сън след изморителната седмица) уикенда няма да ви е скучен.

И след като споменах студентски организации – освен всичко останало, в Карлсруе си имаме и българско сдружение (а по всичко личи че вече знаете за нас). За какво ли пък ни е българско сдружение? Та нали си всички си имаме facebook, whatsapp и хилядите други начини за комуникация, а и в Карлсруе не е много трудно да се запознаеш ей така случайно с българин на улицата. Е, такова сдружение определено е от полза на новите студенти – от личен опит – в началото е добре някой да ти каже как стоят нещата в чужда държава, пък макар и да е в Европа и само на 2 часа път със самолета. И освен в началото на академичната година да организира българска Офаза същото това дружество организира различни концерти,тържества и партита по най-различни поводи, най-важните от които Офазата в началото на зимния семестър, 8 декември, 3 март, бг фест през май и разбира се 24 май. И всичко това се случва от цели 11 години и то от различни хора почти всяка година – обикновено това са новите студенти, на които след като е било помогнато искат и те да направят същото.Така че с две думи цялата идея е обединяване и сплотяване на българите. Защото в чужда държава чужденецът винаги си остава чужденец, а най-големите му проблеми може да ги разбере само друг чужденец, изправял се вече пред тях. И отново съвсем кратка статистика – преди години българските дружества в Германия са били 14, в момента активни са само 2/3, едното от коите това в Карлсруе. А тук между другото е съществувало такова българско дружество преди цели 100 години!

Едно от другите неща, за които AVKM винаги се опитва да помага на новите студенти е намирането на жилища в града. А това е същински ужас ако започнете с търсенето едва през септември или още по-зле октомври. Поради големия наплив на студенти в Карлсруе и поради двойните випуски в различни провинции в Германия последните 1-2 години студентите в града в началото на зимния семестър са толкова много, че има огромен дефицит на стаи. Случва се някой да трябва да живее в по-отдалечен край на града или дори съседно село първите няколко месеца поради липсата на места за настаняване на всичките около 23 000 студенти в KIT към момента. А както предполагам можете и сами да се досетите, за нас българите това е още по-голям проблем, след като на нас почти винаги се гледа с друго око – ще плаща ли, какво ще счупи, какво ще открадне, какви проблеми ще имаме. Затова и често хазяите предпочитат немци или поне западноевропейци. Разбира се в общежитията нещата не стоят точно така. Там няма проблем откъде идваш, проблем са квотите за чужденци и липсата на стаи. Затова – търсете си стая колкото се може по-рано!! Дори и преди още реално да знаете дали сте приети или не. Улеснявате си живота много! Добър съвет е също така ако имате време и възможност да дойдете по-рано на място – това би улеснило самото търсене в пъти. Почти навсякъде преди да искат да ви дадат стая ще искат да се запознаят с вас и да видят що за човек сте (тук изключвам единствено стаите от Studentenwerk).

Ако трябва да говорим за пари (може би някой от вас би се интересувал) и колко пари биха ви трябвали за издръжка, да започнем по ред на номерата:

1. Уни – този разход е еднократен на всеки 6 месеца, но е и най-важния – без такса няма изпити…На семестър издръжката в KIT ще ви струва скромните (в сравниение с Англия или дори България) 136,69€ (към WS 14/15). Виж точка 4. за допълнителна информация.

2. Жилище – стаите в общежитие вървят между 180 и 270-280 евро в зависимост от стаята, но стандартната стая 11-13 м2, мебелирана и с мивка е около 200-230 (200 по-скоро в частните общежития и 230 по-скоро в тези от Studentenwerk). Под 200 евро стаята ви би била около 9 м2 , по-скъпите са 20-тина м2 . На частно (основно WG) нещата стоят малко по-различно. Важно е къде се намира стаята, с колко още хора живеете, правен ли е ремонт скоро, мебелирана ли е, как ще успеете да се договорите и т.н., но в общия случай на частно би било малко по-скъпо отколкото на общежитие.

3. Храна – в Германия и в частност в Карлсруе пазаруването от магазин за хранителни стоки би струвало почти колкото или малко повече отколкото в България, което приравнено към немския стандарт си е направо без пари. Някои стоки (като прясното мляко например) дори са по-евтини. За сметка на тях разбира се част от плодовете и зеленчуците (в част от супермаркетите) са значително по-скъпи, но генерално погледнато не би трябвало храната да е пречка в бюджета ви.

4. Транспорт – в случай, че не живеете в порайнините на града или в съседно село, то основният ви начин за транспортиране през града по всяка вероятност ще е колело (както и на огромна част от другите студенти) – най-бързо е и ви струва само първоначална инвестиция от 50-100€. Освен това в таксата за унито влиза карта за градския транспорт за целия район на KVV (компанията за градски транспорт) за делнични дни от 18:00 до 5:00 и за уикенда и празниците през целия ден (!), която идеално се връзва, в случай че искате да отидете на парти и не ви се кара колело или искате да се разходите наоколо през уикенда. Но и да не обичате да карата колело винаги може да си вземете т.н. Semesterticket, който е валиден цял ден за цялата градска мрежа и към момента струва 135,70€ и важи 6 месеца.

5. Заведения, кръчми, партита… – тук вече ще забележите немския стандарт на живот. Без да искам да влизам в големи подробности – нормална цена на бира в заведение е 3-3,50€ за 0,5л. И докато свикнете да мислите в евро, а да не обръщате цените в лева ще ви се струва доста. Но за една немска заплата 3 евро са дори по-малко от 3 лева, така че свиквайте. Разбира се в баровете на общежитията цената е съвсем различна – 0,5л бира е между 1 евро и 1,5 евро.

6. Услуги – всякакъв вид услуги (от зъболекар през адвокат до автомонтьор) струват в пъти повече отколкото в България. Но това не би трябвало да ви притеснява много. Повечето от тези разходи успешно могат да бъдат избегнати, освен в крайни случаи. Пример е европейската здравна карта, която ви спестява около 80 евро на месец здравни осигуровки.

7. Телефон – тъй като е по-скоро редовен разход го махам от графата услуги. Ако не висите по 2 часа на ден на телефона да си бъбрите с приятели или приятелки спокойно може да се вместите в сметка за телефон от 10тина – 15 евро на месец. Но дори и да сте от хората, които постоянно говорят, за 20тина евро може да си намерите allnet flat – демек flatrate към всички оператори. Внинамие – не очаквайте почти перфектното покритие на българските мрежи, сигнала често се губи или изобщо го няма.

8. Sonstiges – тук бих сложил допълнителните разходи, които ни се налагат да правим почти всеки месец, а особено през първите два. Това са например самолетни билети към България, Коледни подаръци, някоя и друга екскурзийка до някое близко (или не толкова) градче и т.н. Тъй като това е строго индивидуална секция не мисля да говоря за пари, но определено го вземете предвид по време на сформирането на месечния ви бюджет (който по всяка вероятност в началото ще идва от родителското тяло).

Оставям на всеки от вас сам да тегли чертата и да прецени колко пари биха били необходими за издръжка. Но след обсъждането на разходите, може би се чудите – откъде да дойдат приходите? През първите няколко месеца от следването при по-голямата част от студентите това, разбира се, са родителите. Докато се установим и ориентираме в новата среда определено е полезно едно рамо от родителите. Въпросът е какво става след това и как можем да се издържаме сами? Вариантите за студент са няколко – в някакъв вид заведение, в университета и като Werkstudent. Но предвид липсата на по-професионална квалификация през първите няколко семестъра от следването последното по-скоро трябва да се изключи (както и част от предложенията в унито). Заплащането навсякъде е различно и варира според конкретната работа, но в повечето случай в крайна сметка получаватег между 8 и 10 евро на час. Това колко ще можете да изкарвате зависи разбира се от това какво точно работите и колко време можете да отделяте за следване (все пак то е основната ви цел), но между 30 и 40 часа на месец са реалистични.

Надявам се, макар и дълга, статията да е била интересна за част от вас. 🙂

01.2014, Минко Балевски

Comments are closed